Прозорец в мрака

23.09.2015 г., 23:00 ч.

Поезия » Философска

516 0 2

Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.

И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва - твоят „скъп“ живот.

Отново си в ложа - „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса.

Вратата на сърцето се отваря.
Любими хора имат място там.
В спомените ти догарят рани
от обич, мъка и от срам.

Приятелите верни си забравил.
Забравили са те и те.
Не си звъните и си изоставил
дори и своите врагове.

Разглеждаш стари снимки, овехтели.
И мъчиш се да различиш
лицата и очите късче взели
от твоето сърце- бакшиш.

Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна…
Лека нощ!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

maiaan (Мая Ангелова)

2015-09-24T17:47:03+03:00

Благодаря! Хубав ден и от мен!
stoyna (Стойна Димова)

2015-09-24T13:54:49+03:00

"Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна...
Лека нощ!"
Поздрав за творбата и приятен ден!