Прозорец в мрака
Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва - твоят „скъп“ живот.
Отново си в ложа - „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса.
Вратата на сърцето се отваря.
Любими хора имат място там.
В спомените ти догарят рани
от обич, мъка и от срам.
Приятелите верни си забравил.
Забравили са те и те.
Не си звъните и си изоставил
дори и своите врагове.
Разглеждаш стари снимки, овехтели.
И мъчиш се да различиш
лицата и очите късче взели
от твоето сърце- бакшиш.
Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна…
Лека нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
