Прозорец в мрака

Sep 23, 2015, 11:00 PM

Poetry » Phylosophy

517 0 2

Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.

И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва - твоят „скъп“ живот.

Отново си в ложа - „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса.

Вратата на сърцето се отваря.
Любими хора имат място там.
В спомените ти догарят рани
от обич, мъка и от срам.

Приятелите верни си забравил.
Забравили са те и те.
Не си звъните и си изоставил
дори и своите врагове.

Разглеждаш стари снимки, овехтели.
И мъчиш се да различиш
лицата и очите късче взели
от твоето сърце- бакшиш.

Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна…
Лека нощ!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maiaan (Мая Ангелова)

2015-09-24T17:47:03+03:00

Благодаря! Хубав ден и от мен!
stoyna (Стойна Димова)

2015-09-24T13:54:49+03:00

"Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна...
Лека нощ!"
Поздрав за творбата и приятен ден!