Прозорецът ми е луна,
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето
тече скръбта,
поникват мъртвите цветя
на моята любов
и ето:
в каляска пълна с хризантеми,
принцеса,радостна преди,
но бездиханна днес лежи
и мъртви са очите неми...
© Юлия Шопова Всички права запазени