stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
20.07.2019 г., 11:00 ч.

Прозрение 

  Поезия
1227 4 11

Задъхани, нанякъде забързани,

все тичаме. Нагоре. Към целта.

Ранени са нозете ни от тръните,

пътеката обрасли към върха...

 

И бързаме по крачка. Ден след ден...

Нали така устроен е човекът.

От раждането му е отредено

към залеза си да върви полека...

 

И, втренчили очите си в целта,

за простичките истини забравяме.

Пари, имоти... Жалка суета!

Живота си безценен пропиляваме...

 

Защо ли вечно бързаме. Кой знае...

Успехът е амбиция, мечта...

Съзнаваме на пътя си към края:

човекът всъщност бърза към смъртта...

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Мариана и Ангелче!!! Усмихнат да е денят ви, момичета!!!
  • И на вас красив ден!
  • Ох, толкова сте права, Ева...Благодаря Ви от сърце за искреното мнение. Усмихната неделя, Ева!!!
  • Много ми хареса. Напомня ми на парчето на Pink Floyd "Time". Чудесна и вярна философия, относно суетата и алчността. А колко често забравяме, че сме миг от вечността!
  • Благодаря сърдечно, Данаил! Усмихната неделя!!!😊
  • Прекрасно е, Ваня! Финалът особено! Мъдрост има в думите ти, дълбочина! В Любими!
  • Благодаря ви, Георги и Краси!!!
  • Така е...Най-бързото ни носи надпревара.
    Най-скъпото прибавя суета.
    Забравяме по-често, че сме хора,
    а търсим чудесата на света...Поздрави, Ваня!
  • Хареса ми...
  • Жалкото е, че късно се замисляме, Наде... Но пък все е нещо! 😊 Усмихната събота, Наде!
  • Гол идваш, гол си отиваш...Ламтиш, трупаш и губиш най-ценните неща-младостта, любовта, душата си... Замисли ме.
Предложения
: ??:??