Jul 20, 2019, 11:00 AM

Прозрение

  Poetry
1.9K 4 11

Задъхани, нанякъде забързани,

все тичаме. Нагоре. Към целта.

Ранени са нозете ни от тръните,

пътеката обрасли към върха...

 

И бързаме по крачка. Ден след ден...

Нали така устроен е човекът.

От раждането му е отредено

към залеза си да върви полека...

 

И, втренчили очите си в целта,

за простичките истини забравяме.

Пари, имоти... Жалка суета!

Живота си безценен пропиляваме...

 

Защо ли вечно бързаме. Кой знае...

Успехът е амбиция, мечта...

Съзнаваме на пътя си към края:

човекът всъщност бърза към смъртта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Мариана и Ангелче!!! Усмихнат да е денят ви, момичета!!!
  • И на вас красив ден!
  • Ох, толкова сте права, Ева...Благодаря Ви от сърце за искреното мнение. Усмихната неделя, Ева!!!
  • Много ми хареса. Напомня ми на парчето на Pink Floyd "Time". Чудесна и вярна философия, относно суетата и алчността. А колко често забравяме, че сме миг от вечността!
  • Благодаря сърдечно, Данаил! Усмихната неделя!!!😊

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...