4.04.2021 г., 0:22

Прозрение

753 2 0

Притихнала в нощта до мен.

Тихо сгушила се във прегръдка нежна.

Ти спиш спокойно своя сън.

Докато погледът ми цяла те оглежда.

 

И в този миг на тишина и нежност.

Преоткривам твойто съвършенство.

И че в двете си ръце аз съм прегърнал,

не жена, а всъщност цялата вселена.

 

Събраните във теб безкрайни светове.

Не спираш всеки ден да ми разкриваш.

Да изпълваш живота ми със цветове.

И любовта си в сърцето ми да вливаш.

 

И осъзнавам в този миг невероятен,

държейки те сгушена във моите ръце,

че няма нивга в живота да те пусна.

Или да позволя на любовта ни да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...