Притихнала в нощта до мен.
Тихо сгушила се във прегръдка нежна.
Ти спиш спокойно своя сън.
Докато погледът ми цяла те оглежда.
И в този миг на тишина и нежност.
Преоткривам твойто съвършенство.
И че в двете си ръце аз съм прегърнал,
не жена, а всъщност цялата вселена.
Събраните във теб безкрайни светове.
Не спираш всеки ден да ми разкриваш.
Да изпълваш живота ми със цветове.
И любовта си в сърцето ми да вливаш.
И осъзнавам в този миг невероятен,
държейки те сгушена във моите ръце,
че няма нивга в живота да те пусна.
Или да позволя на любовта ни да умре.
© Христо Банов Всички права запазени