Притихнала в нощта до мен.

Тихо сгушила се във прегръдка нежна.

Ти спиш спокойно своя сън.

Докато погледът ми цяла те оглежда.

И в този миг на тишина и нежност.

Преоткривам твойто съвършенство.

И че в двете си ръце аз съм прегърнал,

не жена, а всъщност цялата вселена.

Събраните във теб безкрайни светове.

Не спираш всеки ден да ми разкриваш.

Да изпълваш живота ми със цветове.

И любовта си в сърцето ми да вливаш.

И осъзнавам в този миг невероятен,

държейки те сгушена във моите ръце,

че няма нивга в живота да те пусна.

Или да позволя на любовта ни да умре.