3.02.2023 г., 0:44

Прозрение

923 0 0

Ножове в гръб аз не забивам...

и в чистата душа не плюя.

Човешко е да се разкрия...

от болката сънят будува.

 

Предатели не толерирам

защото нямам си криле.

За всяка сторена обида

разполовена съм на две.

 

Да бъда ангел, няма как...

опитвам се, дори прощавам.

Но дважди, да ме хвърлят в ад

на никого не позволявам.

 

Животът е една магия...

и си щастливец, ако си прозрял,

че смисълът е в теб самият,

ако докрай си се отдал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...