3 февр. 2023 г., 00:44

Прозрение

924 0 0

Ножове в гръб аз не забивам...

и в чистата душа не плюя.

Човешко е да се разкрия...

от болката сънят будува.

 

Предатели не толерирам

защото нямам си криле.

За всяка сторена обида

разполовена съм на две.

 

Да бъда ангел, няма как...

опитвам се, дори прощавам.

Но дважди, да ме хвърлят в ад

на никого не позволявам.

 

Животът е една магия...

и си щастливец, ако си прозрял,

че смисълът е в теб самият,

ако докрай си се отдал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...