Feb 3, 2023, 12:44 AM

Прозрение

  Poetry
925 0 0

Ножове в гръб аз не забивам...

и в чистата душа не плюя.

Човешко е да се разкрия...

от болката сънят будува.

 

Предатели не толерирам

защото нямам си криле.

За всяка сторена обида

разполовена съм на две.

 

Да бъда ангел, няма как...

опитвам се, дори прощавам.

Но дважди, да ме хвърлят в ад

на никого не позволявам.

 

Животът е една магия...

и си щастливец, ако си прозрял,

че смисълът е в теб самият,

ако докрай си се отдал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...