3 feb 2023, 0:44

Прозрение

  Poesía
928 0 0

Ножове в гръб аз не забивам...

и в чистата душа не плюя.

Човешко е да се разкрия...

от болката сънят будува.

 

Предатели не толерирам

защото нямам си криле.

За всяка сторена обида

разполовена съм на две.

 

Да бъда ангел, няма как...

опитвам се, дори прощавам.

Но дважди, да ме хвърлят в ад

на никого не позволявам.

 

Животът е една магия...

и си щастливец, ако си прозрял,

че смисълът е в теб самият,

ако докрай си се отдал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...