Прозрение
Прозрение
Не знам, не помня вече откога
в душата си не съм надниквала.
Със себе си останала сама,
отдавна, толкова отдавна не съм бивала!
Сърцето ми се сви - парченце лед,
от ледени ръце докосвано.
Кръжа в забързания труден ден,
любов раздаваща, сама нестоплена.
Привикнах с трудностите, с грубостта...
Прибрах платната на мечтите шеметни
и в името на дом, съпруг, деца
потулих пориви, талант и себе си.
Но в дъното, дълбоко в същността
на своето човешко измерение,
оставих бяла, мъничка врата -
за себе си завинаги открехната.
Когато много, много ме боли,
когато за пореден път се чувствам стъпкана,
криворазбрана, поругавана дори,
зад таз врата успявам да се вмъкна.
А там светът е приказно лъчист!
Енергия от светлина вибрира
и музика нечувана звучи,
а любовта - от Вечността извира!
Там виждам себе си усмихната и знам,
че съм добра и нося зрънцето
на мъдростта, че аз самата - крехка светлина,
макар затъмняна, все още имам сили
на злото да отвърна с добрина,
на неразбирането - с тиха прошка,
на грубостта - с преглътната сълза,
на ежедневието - с философска мъдрост.
А после тихо връщам се в света
на своето човешко измерение,
но заредена и с пречистена душа,
по-смело крача в пътя си - нелекия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Томова Всички права запазени
