Догарят въглените скрива се денят
луната почва своята соната,
а ние двама с теб потъваме в мъглата
на ноща в косата скриваме се днес.

С мирисът на рози нежни като
пепелта- на спомените стари топли
целуват всички те ръка на анегелът
господни.

Там в дървото свирещо с уста
ляга си луната свива нежничко листа
галейки на ангелът косата.

Примрял от радост пренаситен той с любов,
заспива ангелът господен сгушен тъй
без капка злост.

Тайничко пак ще се надявам
да мога да докосна те с ръка
да положа устни върху твойте
да пребъдем двама в вечността.

Kой е този ангел?
знаеш ли те питам аз?
осъзнах,че ти любима
си луната ангелът е някой век
а аз сам просто мъничък човек!