Прозрение (басня)

4.06.2010 г., 11:57 ч.

Поезия » Друга

636 0 7

Впрегнато в долап със стар чекрък,

видях едно магаре да се върти във кръг.

Мухи го хапят, слънце жарко го гори,

то, ноздрите издуло, върти и все върти...

Гледах и се чудих, до смърт бе уморено.

"Но тази твар е луда! - мислех възмутено. -

Ни с крясък го подканят, ни пръчката играе,

но тича отзарана, върти, не си играе."

Но зърнах - пред носа му люлее се бодил.

"Да, той е взел ума му. Гладът го е влудил."

Мечтаейки да стигне примамливата стъв,

догонва, без да дреме, бодила, вързан с връв.

Така е и с Човека. Върти го в своя кръг

съдбата му нелека - житейския чекрък.

Подмамва го с надежди и с призрачни мечти,

с миражи го подвежда, а той - върти, върти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.