Прозрение (басня)
Впрегнато в долап със стар чекрък,
видях едно магаре да се върти във кръг.
Мухи го хапят, слънце жарко го гори,
то, ноздрите издуло, върти и все върти...
Гледах и се чудих, до смърт бе уморено.
"Но тази твар е луда! - мислех възмутено. -
Ни с крясък го подканят, ни пръчката играе,
но тича отзарана, върти, не си играе."
Но зърнах - пред носа му люлее се бодил.
"Да, той е взел ума му. Гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне примамливата стъв,
догонва, без да дреме, бодила, вързан с връв.
Така е и с Човека. Върти го в своя кръг
съдбата му нелека - житейския чекрък.
Подмамва го с надежди и с призрачни мечти,
с миражи го подвежда, а той - върти, върти...
© Генка Богданова All rights reserved.
