1.12.2009 г., 16:37 ч.

Прякори 

  Поезия » За деца
2311 0 16

 

Че бели все прави Гошко,

му измислих прякор – Лошко,

а че ляга рано Тошко,

вече викам му – Кокошко.

Сърди се и цупи Митко,

значи става той – Сърдитко,

пък че се оплаква Пенчо,

най си му приляга – Хленчо.

Нищо не похваща Ганчо,

та го кръстих – Мързеланчо,

а като се бие Бойко,

го нарекох пък – Побойко.

С пръчки си играе Дарко

и си стана тъй - Дърварко,

а немит пък Красимир,

ясно че е – Прасимир.

И на Петьо, Ваня, Лили

именца измислих мили...

Ала като много зная -

и на мене най-накрая

прякор лепнаха – от Борко

ме прекръстиха – Бърборко.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??