Прякори
Че бели все прави Гошко,
му измислих прякор – Лошко,
а че ляга рано Тошко,
вече викам му – Кокошко.
Сърди се и цупи Митко,
значи става той – Сърдитко,
пък че се оплаква Пенчо,
най си му приляга – Хленчо.
Нищо не похваща Ганчо,
та го кръстих – Мързеланчо,
а като се бие Бойко,
го нарекох пък – Побойко.
С пръчки си играе Дарко
и си стана тъй - Дърварко,
а немит пък Красимир,
ясно че е – Прасимир.
И на Петьо, Ваня, Лили
именца измислих мили...
Ала като много зная -
и на мене най-накрая
прякор лепнаха – от Борко
ме прекръстиха – Бърборко.
© Борко Бърборко All rights reserved.
