27.02.2007 г., 11:52 ч.

Пръстен за вярност 

  Поезия
1435 0 5

Пръстени с теб разменихме,
в името на любовта,
във вярност пред Бог се заклехме,
сякаш беше шега,
Ти ми каза:
"Завинаги, ще бъдеш част от живота ми"
плахо подаде ръката си,
Аз ти дадох душата си.
Годините бързо отминаха,
и някак забрави за клетвата,
отдавна не чувах "Обичам те!",
виждах в очите ти онова безразличие.
Нощта беше тъмна,
дори луната беше заспала,
стоях пред теб, тъжна, замислена,
уж същата, но вече не така млада,
тихо ти казах:
"Отивам си - не мога да бъда част от живота ти,
давам ти пръстена, ще забравя за клетвата,
искам само мир за душата си."

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??