Пръстен за вярност
Пръстени с теб разменихме,
в името на любовта,
във вярност пред Бог се заклехме,
сякаш беше шега,
Ти ми каза:
"Завинаги, ще бъдеш част от живота ми"
плахо подаде ръката си,
Аз ти дадох душата си.
Годините бързо отминаха,
и някак забрави за клетвата,
отдавна не чувах "Обичам те!",
виждах в очите ти онова безразличие.
Нощта беше тъмна,
дори луната беше заспала,
стоях пред теб, тъжна, замислена,
уж същата, но вече не така млада,
тихо ти казах:
"Отивам си - не мога да бъда част от живота ти,
давам ти пръстена, ще забравя за клетвата,
искам само мир за душата си."
© Румяна Михалева All rights reserved.
