психо
Светлина, дразнеща очите.
Отразяваща всеки свой блясък в поглед
празен и блуждаещ.
Ничий.
Нечакан гост...
разрушава мъртвия покой.
Разхвърля неприлично много хаотичната ти мисъл.
Всеки звук е болка,
Всяка дума - трион.
Опитват се да влязат,
да се промъкнат плавно във кожата…
В грапавата кожа на влечугото вътре в теб.
Студенина, гръмотевици, огън...
Жарта догаря, тлее мудно
Пепелта е навсякъде.
Всеки образ е неясен.
Силует без линии, само бледи сенки.
Виждаш отражението си
във очите на гарвана.
Плъзгаш се плавно по гладкото острие
на кално-черните му криле.
Тишината те дразни,
спокойствието отказва да се слее с душата ти.
Разяжда всяка клетка като паразит.
Мазолестите ти пръсти привикват с пламъка на свещта.
Всяко сетиво се изостря.
Напрежението взима превес над теб.
Владееш всичко, само не и контрола...
Светлинните кванти разяждат очните ти дъна,
чувстваш болка...
Болка, която те прави истински жив.
Отдаваш й се и тя прониква в теб.
Шамани...
Писък...
Край...
Плаваш на гърба на делфина.
Океанът в теб бушува.
Нека хаосът завладее всичко…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
