26.11.2023 г., 15:09

Птица

661 1 3

Дали във някой друг живот
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа -
да съм частица
от виещите се ята -
в простор - чертица.

 

Затуй ли имам сетива
за сто посоки?
Когато видя зарева,
летя високо.
И залезът ме все зове
със багри ярки.
Повяват южни ветрове
и ме обгарят.

 

Тогава моите крила
стомана стават.
Запяват като ветрила
в една октава.
Не знам беда ли е това
да бъда птица?
Но сигурна съм, че товар
от мен се свлича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...