9.09.2016 г., 19:43

Птица

382 0 0

Птица
=====

Над земята те носят щастливи криле,
с тях се издигаш над тучно поле.
В полет към слънцето, все по-далече,
където светът смалява се вече.

Леко, свободно издигаш се ти,
оставила всичко, което тежи.
Перата ти пъстри, с цветове ярки,
дъгата засрамват със своите шарки.

В простора лазурен небето блести,
изпълнено цялото с твоите мечти.
Към хоризонта теб все те влече,
към бурното синьо-зелено море.

Високо над облаци и над несгоди,
дето дори сянка от завист не броди.
Подлост и злоба, обида и гняв,
чужди са те на твоя горд нрав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстю Мушкаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...