Sep 9, 2016, 7:43 PM

Птица

  Poetry » Other
388 0 0

Птица
=====

Над земята те носят щастливи криле,
с тях се издигаш над тучно поле.
В полет към слънцето, все по-далече,
където светът смалява се вече.

Леко, свободно издигаш се ти,
оставила всичко, което тежи.
Перата ти пъстри, с цветове ярки,
дъгата засрамват със своите шарки.

В простора лазурен небето блести,
изпълнено цялото с твоите мечти.
Към хоризонта теб все те влече,
към бурното синьо-зелено море.

Високо над облаци и над несгоди,
дето дори сянка от завист не броди.
Подлост и злоба, обида и гняв,
чужди са те на твоя горд нрав.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстю Мушкаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...