Sep 9, 2016, 7:43 PM

Птица

  Poetry » Other
386 0 0

Птица
=====

Над земята те носят щастливи криле,
с тях се издигаш над тучно поле.
В полет към слънцето, все по-далече,
където светът смалява се вече.

Леко, свободно издигаш се ти,
оставила всичко, което тежи.
Перата ти пъстри, с цветове ярки,
дъгата засрамват със своите шарки.

В простора лазурен небето блести,
изпълнено цялото с твоите мечти.
Към хоризонта теб все те влече,
към бурното синьо-зелено море.

Високо над облаци и над несгоди,
дето дори сянка от завист не броди.
Подлост и злоба, обида и гняв,
чужди са те на твоя горд нрав.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстю Мушкаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...