17.08.2008 г., 11:08

Птицата

578 0 3
Птицата

Болката в сърцето ми е птица,
която в него свила е гнездо,
блести в очите ми като сълзица
и не допуска до мен ничия любов.

Сърцето ми птицата ревниво пази
и го превръща в малко кубче лед,
и го кара другите мъже да мрази,
а да иска само теб.

И моля я от мене да си тръгне,
крещя й, гоня я, ала не слуша,
сякаш иска сърцето ми да изтръгне
като ледена, безмилостна вихрушка.

Искам от мен да изкореня това зло,
но просто са ми вързани ръцете,
ако разбия нейното гнездо,
трябва да си разбия и сърцето.

Като пазач пред сърцето ми стои
и чуждата обич до него не допуска,
иска само да се върнеш ти
и тогава може би ще ме напусне.

Сега съжалявам, че ти казах "иди си",
разбрах, че щастието за мен си ти
и на колене през сълзи те моля "върни се",
и черната птица надалеч отпрати!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...