Aug 17, 2008, 11:08 AM

Птицата

  Poetry » Love
576 0 3
Птицата

Болката в сърцето ми е птица,
която в него свила е гнездо,
блести в очите ми като сълзица
и не допуска до мен ничия любов.

Сърцето ми птицата ревниво пази
и го превръща в малко кубче лед,
и го кара другите мъже да мрази,
а да иска само теб.

И моля я от мене да си тръгне,
крещя й, гоня я, ала не слуша,
сякаш иска сърцето ми да изтръгне
като ледена, безмилостна вихрушка.

Искам от мен да изкореня това зло,
но просто са ми вързани ръцете,
ако разбия нейното гнездо,
трябва да си разбия и сърцето.

Като пазач пред сърцето ми стои
и чуждата обич до него не допуска,
иска само да се върнеш ти
и тогава може би ще ме напусне.

Сега съжалявам, че ти казах "иди си",
разбрах, че щастието за мен си ти
и на колене през сълзи те моля "върни се",
и черната птица надалеч отпрати!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...