Птицата Любов
Птицата Любов
Все се питам какво си, Любов?
Търся отговор на въпроса.
Що за чувство или естество
и защо и до днеска те нося?!
Как така - все тревожиш ума
и защо тъй горчиво болиш?!
Мамя се, че те познавам,
моля те да не мълчиш...
Що за птица у мен си, Любов,
и кога тъй гнездото си сви...?!
Паяжинен тънък покров
е мрежата, с която ме улови...
Не ме пускаш! И защо да ме пускаш,
ти - безмилостен мой наркотик !
Дори от рискове да се люшкам,
да съм пелинен твой вик.
А имаше дни на прераждане.
Ти! Дръзка и окрилена,
в изворите си вграждаше
душата ми смутена...
Не осъзнавах, Любов, тогава,
че бяхме едно дихание.
Обричах те на забрава,
наказвах те със изгнание...
А ти, Любов, все прощаваш
от скалата на свойто търпение.
Макар и трошици да даваш,
пак си за мен спасение!
Малко късно, но все пак осъзнах -
ти си хлябът от моята нива!
С тебе, Любов, побелях,
но си жива. Да, още си жива!
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
Поздрави
