Сега съм сам. Боли ме...
и мислите ми - ледена роса,
покриват всичко и умира
неизпята песента…
И птичето премръзнало се свива,
под тънката завивка на сланата,
и чака слънчевата топлинка…
дланта на някого…
за да го сгрее…
Последна болката умира.
Ръката где е?!
© Марин Урумов Всички права запазени