Feb 16, 2014, 3:35 PM  

Птиче

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Сега съм сам. Боли ме...

и мислите ми - ледена роса,

покриват всичко и умира

неизпята песента…

И птичето премръзнало се свива,

под тънката завивка на сланата,

и чака слънчевата топлинка…

        дланта на някого…

             за да го сгрее…

Последна болката умира.

Ръката где е?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...