Feb 16, 2014, 3:35 PM  

Птиче

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Сега съм сам. Боли ме...

и мислите ми - ледена роса,

покриват всичко и умира

неизпята песента…

И птичето премръзнало се свива,

под тънката завивка на сланата,

и чака слънчевата топлинка…

        дланта на някого…

             за да го сгрее…

Последна болката умира.

Ръката где е?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...