12.12.2017 г., 13:02

Птичка

1.8K 7 10

 

Тя бе птичка млада и крехка.
Птичка с ранено крило.
Отдавна така се навехна
в едно преградно стъкло.

Тогава той я намери.
Със себе си нежно я взе,
а птичката спря да трепери
и жито взе да кълве.

Така в клетка красива
му чурулика ден подир ден,
а той от обич прелива -
денят му бе окрилен.

Веднъж тя разпери крилата
над света пак да кръжи,
но той подряза перата,
а тя взе да тъжи.

Мъчно му стана. Отвори вратата.
Тя го погледна с бодри очи.
Опита, но разби се в земята
забравила как се лети.

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

...

Коментари

Коментари

  • Рени, просто съм без думи...то какво да кажа вече...благодаря, че те има ...Пепи, Василка, Наде, Нина, Благодаря! Благодаря на всички, които ме прочетоха и бяха с мен днес!
  • Прекрасен стих...като приказка....
  • Много ми хареса!
  • Хубаво!
  • Ех, че ме натъжи! Ще ми се да се оправи и пак да литне. Много образно и хубаво описано! Привет!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...