Тя бе птичка млада и крехка.
Птичка с ранено крило.
Отдавна така се навехна
в едно преградно стъкло.
Тогава той я намери.
Със себе си нежно я взе,
а птичката спря да трепери
и жито взе да кълве.
Така в клетка красива
му чурулика ден подир ден,
а той от обич прелива -
денят му бе окрилен.
Веднъж тя разпери крилата
над света пак да кръжи,
но той подряза перата,
а тя взе да тъжи.
Мъчно му стана. Отвори вратата.
Тя го погледна с бодри очи.
Опита, но разби се в земята
забравила как се лети.
Е.И.
© Елена Всички права запазени