Птиците
Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично.
Красиви са.
Да си виждал грозна птица?
Защото аз не съм.
Гласът на гларуса е като вятъра свирещ във вантите на моята лодка.
А врабчетата - те са просто деца.
И тия птици....
Те никога не се смеят.
Сякаш са превъзмогнали и живота, и смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
