Птиците
Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично.
Красиви са.
Да си виждал грозна птица?
Защото аз не съм.
Гласът на гларуса е като вятъра свирещ във вантите на моята лодка.
А врабчетата - те са просто деца.
И тия птици....
Те никога не се смеят.
Сякаш са превъзмогнали и живота, и смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Svetoslav Vasilev Todos los derechos reservados
