Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично.
Красиви са.
Да си виждал грозна птица?
Защото аз не съм.
Гласът на гларуса е като вятъра свирещ във вантите на моята лодка.
А врабчетата - те са просто деца.
И тия птици....
Те никога не се смеят.
Сякаш са превъзмогнали и живота, и смъртта.
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
