5.12.2007 г., 7:45  

Птиците ~

741 0 9

Птиците умират първи,                                                                      

но крилете им остават в небесата.                                                      

Какво от туй, че те са смъртни,                                           

когато са усетили до болка                                                               

            нея,                                                                                    

                       свободата.

                                                               

Онази свобода, която завладява                                                         

със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .                                  

Но птиците, все пак, умират прави,                                                     

докато под тях лежи, окаяна в прахта                                               

            тя,                                                                                    

                      човешка суета!                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искаш да си над света, за да не виждаш фалша, това ли е, В? А може би на неговия край (морето)?
  • Благодаря ти, Мариники, за всеотдайната ти обич.
    Еди - трогваш ме , наистина!
    Да, и аз го усетих, Кантонимед
    Да разбиеш Рени!, това означава да си наистина на ниво--->хиляди благодарности;Р
    Радвам се много, че съм докоснала нещо и в теб, Мариолче

    Обичайте се и всичко ще бъде наред
  • И аз съм стези помисли!!!
    Поздрави!!!
  • Допадна ми!Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...