5 dic 2007, 7:45  

Птиците ~

  Poesía
740 0 9

Птиците умират първи,                                                                      

но крилете им остават в небесата.                                                      

Какво от туй, че те са смъртни,                                           

когато са усетили до болка                                                               

            нея,                                                                                    

                       свободата.

                                                               

Онази свобода, която завладява                                                         

със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .                                  

Но птиците, все пак, умират прави,                                                     

докато под тях лежи, окаяна в прахта                                               

            тя,                                                                                    

                      човешка суета!                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искаш да си над света, за да не виждаш фалша, това ли е, В? А може би на неговия край (морето)?
  • Благодаря ти, Мариники, за всеотдайната ти обич.
    Еди - трогваш ме , наистина!
    Да, и аз го усетих, Кантонимед
    Да разбиеш Рени!, това означава да си наистина на ниво--->хиляди благодарности;Р
    Радвам се много, че съм докоснала нещо и в теб, Мариолче

    Обичайте се и всичко ще бъде наред
  • И аз съм стези помисли!!!
    Поздрави!!!
  • Допадна ми!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...