5 dic 2007, 7:45  

Птиците ~

  Poesía
744 0 9

Птиците умират първи,                                                                      

но крилете им остават в небесата.                                                      

Какво от туй, че те са смъртни,                                           

когато са усетили до болка                                                               

            нея,                                                                                    

                       свободата.

                                                               

Онази свобода, която завладява                                                         

със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .                                  

Но птиците, все пак, умират прави,                                                     

докато под тях лежи, окаяна в прахта                                               

            тя,                                                                                    

                      човешка суета!                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искаш да си над света, за да не виждаш фалша, това ли е, В? А може би на неговия край (морето)?
  • Благодаря ти, Мариники, за всеотдайната ти обич.
    Еди - трогваш ме , наистина!
    Да, и аз го усетих, Кантонимед
    Да разбиеш Рени!, това означава да си наистина на ниво--->хиляди благодарности;Р
    Радвам се много, че съм докоснала нещо и в теб, Мариолче

    Обичайте се и всичко ще бъде наред
  • И аз съм стези помисли!!!
    Поздрави!!!
  • Допадна ми!Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...