5 дек. 2007 г., 07:45  

Птиците ~

746 0 9

Птиците умират първи,                                                                      

но крилете им остават в небесата.                                                      

Какво от туй, че те са смъртни,                                           

когато са усетили до болка                                                               

            нея,                                                                                    

                       свободата.

                                                               

Онази свобода, която завладява                                                         

със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .                                  

Но птиците, все пак, умират прави,                                                     

докато под тях лежи, окаяна в прахта                                               

            тя,                                                                                    

                      човешка суета!                                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искаш да си над света, за да не виждаш фалша, това ли е, В? А може би на неговия край (морето)?
  • Благодаря ти, Мариники, за всеотдайната ти обич.
    Еди - трогваш ме , наистина!
    Да, и аз го усетих, Кантонимед
    Да разбиеш Рени!, това означава да си наистина на ниво--->хиляди благодарности;Р
    Радвам се много, че съм докоснала нещо и в теб, Мариолче

    Обичайте се и всичко ще бъде наред
  • И аз съм стези помисли!!!
    Поздрави!!!
  • Допадна ми!Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...