Dec 5, 2007, 7:45 AM  

Птиците ~

  Poetry
742 0 9

Птиците умират първи,                                                                      

но крилете им остават в небесата.                                                      

Какво от туй, че те са смъртни,                                           

когато са усетили до болка                                                               

            нея,                                                                                    

                       свободата.

                                                               

Онази свобода, която завладява                                                         

със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .                                  

Но птиците, все пак, умират прави,                                                     

докато под тях лежи, окаяна в прахта                                               

            тя,                                                                                    

                      човешка суета!                                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искаш да си над света, за да не виждаш фалша, това ли е, В? А може би на неговия край (морето)?
  • Благодаря ти, Мариники, за всеотдайната ти обич.
    Еди - трогваш ме , наистина!
    Да, и аз го усетих, Кантонимед
    Да разбиеш Рени!, това означава да си наистина на ниво--->хиляди благодарности;Р
    Радвам се много, че съм докоснала нещо и в теб, Мариолче

    Обичайте се и всичко ще бъде наред
  • И аз съм стези помисли!!!
    Поздрави!!!
  • Допадна ми!Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...