птиците умират сами
А бях тъй млада, силна, щаслива.
Мечтаех, живеех, творих,
сърцето си - дадох ти,
рубин в дланта си скрила,
сълзите ми - бисери бяха,
но ти не оцени...
И щастие дадох ти - що няма нийде по земята,
споделях твоите със моите мечти,
от извора на любовта да пиеш,
като самодива - пазих го,
но ти не оцени...
Заключи ме във клетка позлатена,
Ключа къде остави? Къде го скри?
В един прекрасен стар роман съм чела,
Че птиците умирали сами...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Всички права запазени
