10 июн. 2006 г., 23:11

птиците умират сами

1K 0 6

А бях тъй млада, силна, щаслива.

Мечтаех, живеех, творих,

сърцето си - дадох ти,

рубин в дланта си скрила,

сълзите ми - бисери бяха,

но ти не оцени...

И щастие дадох ти - що няма нийде по земята,

споделях твоите със моите мечти,

от извора на любовта да пиеш,

като самодива - пазих го,

но ти не оцени...

Заключи ме във клетка позлатена,

Ключа къде остави? Къде го скри?

В един прекрасен стар роман съм чела,

Че птиците умирали сами...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...