А бях тъй млада, силна, щаслива.
Мечтаех, живеех, творих,
сърцето си - дадох ти,
рубин в дланта си скрила,
сълзите ми - бисери бяха,
но ти не оцени...
И щастие дадох ти - що няма нийде по земята,
споделях твоите със моите мечти,
от извора на любовта да пиеш,
като самодива - пазих го,
но ти не оцени...
Заключи ме във клетка позлатена, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up