22.07.2017 г., 18:58 ч.

Пух 

  Поезия
339 2 2

 

Много любов е нужна на хората,
за да слеят лъчи в един-единствен поглед.
Нежен е гласът на изгубените спомени,
звезден е духът, а очите му - мокри.

В спомени живял, разлиствал се по книгите.
С корени се храни, с буквите, и с бедност...
Тихо е в света, но мислите го стигат.
Слънцето е храм, душите ни са ледници.

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да
  • "Слънцето е храм, душите ни са ледници."

    Оригинален и въздействащ финал. Може би по тази причина душите ни се разтапят неусетно.
Предложения
: ??:??