22 июл. 2017 г., 18:58

Пух 

  Поэзия
340 2 2

 

Много любов е нужна на хората,
за да слеят лъчи в един-единствен поглед.
Нежен е гласът на изгубените спомени,
звезден е духът, а очите му - мокри.

В спомени живял, разлиствал се по книгите.
С корени се храни, с буквите, и с бедност...
Тихо е в света, но мислите го стигат.
Слънцето е храм, душите ни са ледници.

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да
  • "Слънцето е храм, душите ни са ледници."

    Оригинален и въздействащ финал. Може би по тази причина душите ни се разтапят неусетно.
Предложения
: ??:??