Пухена любимка
Баба имаше една котана,
мързелана най-отбрана.
Сутрин рано до стобора,
миеше опашка за отмора,
нокти вечно да наточи
и на топла манджа все да скочи.
Мишки никога не бе ловила,
винаги в кравай се беше свила.
Тъй живуркаше котана,
ту на двора, ту пък на хармана.
Най-големият ѝ скок
бе над буйния поток.
Но на баба почна да ѝ писва
маца по поляни все да се залисва.
Мишки щъкаха навред,
изпояли ланшен слънчоглед.
Миналогодишните килими,
бяха с дупки умопомрачими.
По тавана само изпражнения,
но в писана никакви вълнения.
Нервите на баба прекипяха
и по маца се изляха.
Погна баба котката по двора
но изскочи после съща - втора.
Сепна се жената почна да се пули -
Туй пък чудо откъде ли се изсули?!
Втората писана се облиза
и по стълбите заслиза.
Бутна нещо мъничко пред баба.
на жената ѝ се стори жаба.
Вгледа се обаче след това -
мишка беше, но каква.
Старата познайница на баба
дето сутрин зяпаше я от долапа.
Тъй намери баба нова пухена любимка,
да ѝ мърка, докато ѝ пуска на чорапа бримка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
