Пуйетична деменция
Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете
и снася яйчица метафорични -
Уви, отдавна са му куци те, конйете,
на мислите му, някога епични.
Не осъзнава старчето брадато,
че вече е изчерпало лимита
на вдъхновението си, и сега от блато
с шепи мие на четящите очите...
Ех, дано избегнем участ тежка
и се спрем преди да бъде късно -
Като него да не станем смешка,
но съзнавам, че това е трудно!
***
Брадата на пуйета рядка
гали нежно листовете бяли,
но дали в поредната тетрадка
ще има стойност, мисля... че едва ли...
05.08.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
