8 авг. 2024 г., 09:04

Пуйетична деменция

585 1 11

 

Брадата на пуйета побеляла 

по листа стеле се, подобно от кандило

кат' пушекът се носи, дух без тяло,

белязана със капки от мастило. 

 

Акълът му я следва в редовете

и снася яйчица метафорични -

Уви, отдавна са му куци те, конйете,

на мислите му, някога епични.

 

Не осъзнава старчето брадато, 

че вече е изчерпало лимита

на вдъхновението си, и сега от блато

с шепи мие на четящите очите...

 

Ех, дано избегнем участ тежка

и се спрем преди да бъде късно -

Като него да не станем смешка,

но съзнавам, че това е трудно!

***

Брадата на пуйета рядка

гали нежно листовете бяли,

но дали в поредната тетрадка

ще има стойност, мисля... че едва ли...

 

05.08.2024.

___

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".

_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вечно млада според мен.
    Мерси, Люси.
  • Извинявам се,че се включвам тук! Но Само да попитам.-А завистта достига ли до фаза на деменция или е вечно млада?
  • Хареса ми още от вчера , ама си затраях....изглежда ме е налегнала
  • Точно така, Пепи ☺️
    Мерси за дълбоковисления коментар, Райне.
  • Баща ми беше с деменция, Георги!
    Не знаеше какво и дали е ял, опитваше да пали цигара
    с вилицата си и дори не помнеше кои сме тези
    около него - но помнеше, че ни обича.
    Той и в това си състояние не забрави да е човек.
    А при гледането на един старовремски филм му викам -
    Как ли са живели тези без ток и вода?
    Той се усмихна и ми каза:
    - Те не са осъзнавали какво нямат и затова не им е липсвало!
    Отиде си чувстващ и чувствителен!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...