Наежен пуяк си, пропуснал водосвет!
Настръхнал, уголемил си своя пъстроцвет!
Навъсен, смел готов за бой със съсед!
Накрая в дружбата ще сложиш ред!
Унесен, загубил своя словоред...
Най-вече, осъзнал, че пуйката ти бяла
Отдавна мисли за тайничка раздяла!
А ти, нали си личен, смел юняк?
Вървиш с морала си под крак.
Сега грешиш! Не е съседа а грънчаря!
От него, ти ще разбереш, че на пазара
На твоята пуйка, яйцата й продава!
Съседът, той горкият е в своята омая!
Пие с дни ракия за тъжничка раздяла!
Едва ли тази сутрин ще те разбере
Защо размахваш бързо двете си ръце!
И да му говориш и да хълцаш...
Когато се съвземе, ще ти обясни...
Не при него, твоята пуйка бяла
А в сеното на грънчаря се е свряла!
Лекичко, ще ти подскаже...
Важно е! Положението да се замаже!
Така красив си, умен и напет!
Тя с грънчаря има среща днес в пет!
© Мария Николова Всички права запазени