22.07.2014 г., 1:25 ч.

Пуйка 

  Поезия » Хумористична
734 0 1

Наежен пуяк си, пропуснал водосвет!

Настръхнал, уголемил си своя пъстроцвет!

Навъсен, смел готов за бой със съсед!

Накрая в дружбата ще сложиш ред!

 

Унесен, загубил своя словоред...

Най-вече, осъзнал, че пуйката ти бяла

Отдавна мисли за тайничка раздяла!

А ти, нали си личен, смел юняк?

 

Вървиш с морала си под крак.

Сега грешиш! Не е съседа а грънчаря!

От него, ти ще разбереш, че на пазара

На твоята пуйка, яйцата й продава!

 

Съседът, той горкият е в своята омая!

Пие с дни ракия за тъжничка раздяла!

Едва ли тази сутрин ще те разбере

Защо размахваш бързо двете си ръце!

 

И да му говориш и да хълцаш...

Когато се съвземе, ще ти обясни...

Не при него, твоята пуйка бяла

А в сеното на грънчаря се е свряла!

 

Лекичко, ще ти подскаже...

Важно е! Положението да се замаже!

Така красив си, умен и напет!

Тя с грънчаря има среща днес в пет!

 

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??