30.05.2014 г., 21:44

Пулс 1-2

887 0 11

Спокойствие
Спокойствие
А сърчицето ми ще експлодира
Неспокойното спокойствие
Че с Теб отново ще се видя
Ще те видя
Свръхсветлинно ескалира
В сърцето ми като в камина
Аз чакам да замина
Пожарище
Докосване
Докосване
Аз бързам да достигна
Главата ми пулсира
Пулсира
И вече въздухът не ми достига
Пламъците го изпиват
Пристигам
Искам да те видя
Пристигам
Ето те
Сега ще дишам
Ще живея
Ще дишам
Докосване
Спокойствие
Сърчицето ми е
              мънчко колибри в клетка
И само ти държиш ключа
              любими
Развържи ме като плетка
              неспокойствие
Освободи ме
Ти
Спокойствие
Докосване
Ще дишам
Ще живея
!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силна емоция излята точно в думи!Благодаря,Северина!
  • Боряна, бъркаш... в 4D съм
  • Неспокойното спокойствие
    Че с Теб отново ще се видя. Хубаво и точно!!!
  • Браво!
  • Онзи, който е писал най-ниската възможна оценка /в сайта/ на това превъзходно стихотворение, толкова искрено и истинско звучащо и изведено с майсторство /граничещо със зрялост/ от дъното на душата, е постъпил много низко. Тъжно и жалко е, който и да сте вие /господине или госпожо/, задкулисно да тъпчете дарованието на една девойка. Имайте доблестта и морала да излезете открито с критичен коментар под стиха на Северина, за да узнаят всички, кой сте /пък дори и само като ник/ и по какъв начин обосновавате ниската си оценка.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...