Пулс - 116 удара в минута
изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...
Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска,
изгарям-искам те до мен сега.
Почувствай ме, ела по-близо, но защо страниш,
страхуваш се, че може би ще бъдеш наранен?
Усмихвам се, а ти мълчиш
изглеждаш някак тъжен, доста отегчен.
Страхувам се и аз спокойствието не намирам,
а сърцето някак доста взе да ми тежи,
надали знаеш как вътрешно умирам,
да ме галиш нежно,да ми говориш с очи...
Усещай ме, усещай как се чувствам жива,
усещай пулса ми до край ускорен,
сърцето от чувства вече прелива
и не мога да заспя, а ти си уморен.
116 удара в минута... и не мога място аз да си намеря...
Искам да ме искаш... за теб не спирам да копнея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
Много е хубаво
(хуг)