24.12.2008 г., 9:11

Пулс - 116 удара в минута

1.3K 0 3
Спокойствие и пулс нормален имах аз доскоро...

изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...

Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска,
изгарям-искам те до мен сега.
Почувствай ме, ела по-близо, но защо страниш,
страхуваш се, че може би ще бъдеш наранен?
Усмихвам се, а ти мълчиш
изглеждаш някак тъжен, доста отегчен.
Страхувам се и аз спокойствието не намирам,
а сърцето някак доста взе да ми тежи,
надали знаеш как вътрешно умирам,
да ме галиш нежно,да ми говориш с очи...
Усещай ме, усещай как се чувствам жива,
усещай пулса ми до край ускорен,
сърцето от чувства вече прелива
и не мога да заспя, а ти си уморен.

116 удара в минута... и не мога място аз да си намеря...

Искам да ме искаш... за теб не спирам да копнея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да ама това вече рядко се случва...пак съм празна отвътре ...
  • Уникално.. и попринцип може малко да се поуспокоиш че тоз пулс не е много полезен Много е хубаво (хуг)
  • знаеш ли кое е странното в този стих: че описва освен твойте и мойте вътрешни ридания. много е хубав,радвам се че го написа за да го прочета

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...