broken_dream (Нямам)
61 111
24.12.2008 г., 9:11 ч.

Пулс - 116 удара в минута 

  Поезия » Любовна
1107 0 3
Спокойствие и пулс нормален имах аз доскоро...

изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...

Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска,
изгарям-искам те до мен сега.
Почувствай ме, ела по-близо, но защо страниш,
страхуваш се, че може би ще бъдеш наранен?
Усмихвам се, а ти мълчиш
изглеждаш някак тъжен, доста отегчен.
Страхувам се и аз спокойствието не намирам,
а сърцето някак доста взе да ми тежи,
надали знаеш как вътрешно умирам,
да ме галиш нежно,да ми говориш с очи...
Усещай ме, усещай как се чувствам жива,
усещай пулса ми до край ускорен,
сърцето от чувства вече прелива
и не мога да заспя, а ти си уморен.

116 удара в минута... и не мога място аз да си намеря...

Искам да ме искаш... за теб не спирам да копнея...

© Нямам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да ама това вече рядко се случва...пак съм празна отвътре ...
  • Уникално.. и попринцип може малко да се поуспокоиш че тоз пулс не е много полезен Много е хубаво (хуг)
  • знаеш ли кое е странното в този стих: че описва освен твойте и мойте вътрешни ридания. много е хубав,радвам се че го написа за да го прочета
Предложения
: ??:??