Пулс - 116 удара в минута
изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...
Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска,
изгарям-искам те до мен сега.
Почувствай ме, ела по-близо, но защо страниш,
страхуваш се, че може би ще бъдеш наранен?
Усмихвам се, а ти мълчиш
изглеждаш някак тъжен, доста отегчен.
Страхувам се и аз спокойствието не намирам,
а сърцето някак доста взе да ми тежи,
надали знаеш как вътрешно умирам,
да ме галиш нежно,да ми говориш с очи...
Усещай ме, усещай как се чувствам жива,
усещай пулса ми до край ускорен,
сърцето от чувства вече прелива
и не мога да заспя, а ти си уморен.
116 удара в минута... и не мога място аз да си намеря...
Искам да ме искаш... за теб не спирам да копнея...
© Нямам All rights reserved.
Много е хубаво
(хуг)