Поднеси ми любовната сладост -
ти си вино във чаша със ток...
и сред хапките тръпнеща младост
да надигна мига на гълток...
Колко нощи все тебе сънувах
и се будих в греховния мит,
сбъднал нежност, която ликува
в дълбината на гръдния сплит.
Искам само да бъда пастирът
на стадата ти страстни коне...
да нахрупат трева в манастира
на греховния орден „Сърце”.
И в молитва събрал дух и тяло
с красотата ти - кръст за мечти...
да повярвам, че времето спряло
във пулсар от тела ще лети...
© Михаил Цветански Всички права запазени