Пулсар
Поднеси ми любовната сладост -
ти си вино във чаша със ток...
и сред хапките тръпнеща младост
да надигна мига на гълток...
Колко нощи все тебе сънувах
и се будих в греховния мит,
сбъднал нежност, която ликува
в дълбината на гръдния сплит.
Искам само да бъда пастирът
на стадата ти страстни коне...
да нахрупат трева в манастира
на греховния орден „Сърце”.
И в молитва събрал дух и тяло
с красотата ти - кръст за мечти...
да повярвам, че времето спряло
във пулсар от тела ще лети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
