Пулсиращо...
Небето пак е същото, Любов –
карминено, седефено и зряло...
Пулсиращо, изпълнено с живот.
С листа от рози. Взрив.
И розов хаос.
Това е знак, че някой бди над нас.
Над двама ни. Над чистата ни обич.
Самотна – тук, а ти самотен – там,
ще бъдем ли? Дали ще се отрони
над нас
онази тръпна красота
от виншнев цвят и плисък от камбана?
Венчани, ще запалим ли свещта,
докоснали я в изгревната рана?
Послушай ме, аз просто го реших -
ще бъде дар за теб и за лазура...
На този къс небе – седеф в кармин,
със пулса си извезвам:
Да! Ще бъдем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
